Алексaндър Първанов е един от хората, изпълнени с позитивизъм, идеи и любопитство към всичко, което го заобикаля. Той е и един от колоритните участници в aMBA – от онези млади хора, които напомнят за чара на времената, когато джентълмените, етиката, естетиката и търсенето на смисъла, вкуса и красотата са издигнати високо в живота. За това си има обяснение – все пак Алекс е архитект по професия, търси разнообразие и алтернатива във всеки аспект от живота си. Изправен пред предизвикателството скоро да управлява семейната компания, Алекс избира да се включи в аМВА IX, за да надгради уменията си за управление на хора и проекти.
Как разбра за аМВА?
Доведе ме един мой колега-приятел. Той знаеше каква ми е ситуацията и спомена за The Business Institute, където могат да ми помогнат за надграждане на това, което съм в момента, и да ми помогнат за това, което ми предстои.
Гледам да не съм предубеден и дойдох без никакви очаквания и с отворено съзнание. Гледайки програмата на втория семестър, окончателно си дадох сметка, че разглежданите теми и умения са точно това, което в момента наистина ни трябва във фирмата.
Какво беше преживяването по време на аМВА?
Много неща открих за себе си по време на аМВА, особено с практичните тестове за разкриване на това какъв човек си като профил и поведение в работната среда. Първият семестър определено също ми беше ценен, защото ми даде на 99% изцяло нови познания и умения. Така че беше интересно, доста знания си закарах вкъщи. Опитвам се да ги интегрирам във фирмата, но още не съм напълно. За втория семестър беше друго – той е точно това, което на нас ни трябва СЕГА – преструктуриране на екипа и извличане на максимума от текущия екип. Самият аз открих много неща за себе си по време на аМВА, така че, вторият семестър ми e много по-ценен към момента. От гледна точка на бъдещето развитие на компанията очаквам след време по-скоро първият семестър да бъде на фокус като взети знания и изградени умения, които да използвам.
По време на програмата решавахте реални казуси, с които компаниите се сблъскват към момента. Ти по кой казус работеше, какъв беше той, какво ти му даде, какво си взе?
Работих по казуса на Gourmanic – семейна, start-up компания. Водещата й философия е, че качеството на храната, която консумираме, носи по-голямо удоволствие от количеството. Работата беше доста приятна, тъй като едно от хобитата ми е да готвя и имах допирни точки с продуктите и структурата. Затова и ми беше доста лесно да ползвам различните канави и инструменти в контекст на казуса. Аз и съекипниците ми бяхме страшно доволни, страшно горди от предложенията, които дадохме, казусоносителите, в лицето на собствениците на Gourmanic – по време на нашия своебразен “изпит” дадоха положителна обратна връзка за нашите казус-решения.
Кое е най-полезното от преживяването аМВА, какво взе и приложи директно в работата си?
През цялото време имаше комуникация, постоянна обратна връзка, търсена от самите фасилитатори-ментори. Появяваха се много интересни ситуации, много интересни разкази, безценни съвети. От това, че се разказват постоянно истории, ти трупаш опит. Много ми хареса и силно оцених факта, че групата ни беше тотално „шарена“. Нямаше двама човека, които да са с еднаква професия или от един и същи бранш. Това според мен допринесе по време на казуса – всеки надграждаше от гледната точка на неговия професионален опит. Шансът да събереш такива хора с толкова различни ситуации на едно място не е много голям. Нямаше ситуация или не се сещам за такава, където някой да каже нещо, подобно на казаното от другия.
Като цяло, аМВА ми помогна да обръщам повече внимание на хората откъм заложени качества.
Какво е аМВА за теб? Защо това е програмата за теб?
На първо място – приятелското отношение. Нямаше дистанция между участници и фасилитатори. Това, че по време на сесиите теорията беше подплатена с практически ситуации, и така успявах много лесно да ги разбера и запомня. Също, това, че не бяхме заковани за стола, има разчупване – игри, влизаш в дискусии. Това е хубаво, защото те „събужда“, кара те да работиш в екип.
аМВА за мен беше преживяване, което завинаги ще помня като много приятно, ценно и практично. Място, където можеш да се развиеш в спокойна среда и да надградиш знанията си, и да излезеш на пазара с доста практически знания.
Пред какви казуси си изправен сега като алумни на аМВА?
Очакват ни големи проекти за клиенти, и за да могат да се реализират такива проекти, е нужна здрава организация. Благодарение на аМВА аз успях да разбера мащаба на това, което ни предстои и да видя по-голямата картинка. Разбрах, че екипът ни трябва да се надгради и всичко да е колкото се може по-добре смазано като механизъм.
За финал, какво би казал на хората, които все още обмислят/чудят се дали да се запишат за аМВА?
При интервюто ми за кандидатстване разбрах, че съм в доста подходяща възраст – около 30-те – и подходяща позиция в компанията, за да запиша аМВА. Ако има хора като мен, които работят във фирма, има потенциал, имат идея, обаче някакви малки камъчета им спъват голямата каруца и не могат да тръгнат в галоп, бих препоръчал да минат през аМВА, защото програмата дава една много добра основа и надгражда отгоре.
Ако интервюто с Алекс те е вдъхновило да кандидатстваш за аМВА, можеш да го направиш тук. Ако все още се колебаеш, разгледай интервюта и с други алумни на програмата или се свържи с нас.
