В една динамично променяща се работна и пазарна среда от служителите се изисква постоянно да придобиват нови умения, за да бъдат актуални и търсени. Седем са принципите, които могат да им помогнат да бъдат по-осъзнати и успешни по професионалния си път. В първата част на статията ви запознахме с първите три елемента от усвояването на нагласата “Учене през целия живот”: Фокус върху развитие и растеж; Майсторство на няколко нива – овладяване на нови умения непрекъснато; “Опъване” на границите.
В тази втора част ще преминем през останалите четири стъпки, препоръчителни за професионалисти, които искат да се адаптират към динамично развиващата се работна среда и да заемат нови и смислени за техните личности роли по професионалния си път.
Всеки от нас има професионална марка (англ. brand), независимо дали тя представлява внимателно изграден образ на човека, когото искаме да бъдем, или просто впечатлението, което правим на околните. Марката на всеки един човек комуникира неговата стойност и осигурява фокус за личностното му развитие. Изграждането на марка, която определя най-добрите качества на един служител и го отличава от другите е ключов момент в постигането на кариерните му цели. Спомага за демонстрирането на успехите му, както пред потенциални работодатели така, и пред настоящите му колеги. Маркетолозите казват, че марката е обещание, съвкупност от очаквания, спомени, истории и връзки, които взети заедно отчитат решението на вътрешния или външния клиент да избере един продукт, услуга, а в случая експерт, пред друг.
Когато колегите разбират кой седи срещу тях и с какво може той да допринесе (с други думи какво обещава и дали и как доставя обещаното ), този човек има по-голям шанс да получава интересни нови задачи или да бъде избиран за нови позиции.
Ключовите елементи на личната запазена марка включват автентичност, силно заявени ценности, лична история, експертиза, постоянство, откритост и изградени стабилни връзки, доверие. В книгата си Лидерството като бранд: създаване на лидери, фокусирани върху клиентите, Дейв Улрих и Норм Смолуд пишат, че професионалистите могат да изградят запазената си марка, като напишат лично изявление за това каква искат да бъде тя, като си поставят ясни цели за предстоящата една година, като решат как биха искали другите хора да ги разпознават/възприемат и като придобият съзнание за собствената си идентичност.
Веднъж щом създадат лично изявление, хората могат да използват инструментите на редица социални мрежи, за да комуникират собствената си марка и набора си от умения.
Добре е експертите да разсъждават за себе си като за компания и за нейния бизнес модел. Подобно на компаниите не можем да променим външната среда, в която работим. Това, което може (и реално трябва) да се промени в самите компании, за да останат конкуретноспособни, е техният бизнес модел. Подобно е и при хората – така се стига до понятието бизнес модел “аз”.
Хората не са компании, разбира се, но са повлияни (дори засегнати) от различни пазарни, икономически фактори извън техния контрол. Външната среда винаги ще поставя предизвикателства– как да балансираме между успеха и удовлетвореността.
За да си отговорите на този въпрос, стъпете върху вашите “активи” – знания, умения, опит, контакти, и върху вашите таланти, цели, желания. Така конструирате вашия личен бизнес модел – такъв, какъвто го виждате в момента и такъв, какъвто искате да бъде. Можете да изведете потенциали за надграждане и развитие, крачки към идеи за промяна на личния бизнес модел, който да подхожда на вашето развитие като професионалист и като личност.
Марката и личния бизнес модел не са статични и следва да еволюират с течение на кариерата. Тъй като повечето хора развиват нови умения и влизат в разнообразни професионални роли, те трябва често да предефинират марката си и правят редизайн на бизнес моделът “аз”. Професионалистите, които се учат цял живот, използват този процес, за да помислят какви умения владеят в момента и какви умения да развият в бъдеще, за да бъдат по-търсени – и на настоящото си работно място, и извън него. Специалистите по професионално обучение и развитие могат да подпомагат служителите в този процес.
В днешно време хората работят за множество организации през живота си, а може би и за самите себе си в някакви периоди. За да има напредък в такава динамична и непредсказуема среда, хората трябва да поемат лична отговорност за развитието си, като вървят по следните стъпки. (Фигура 5)
Поставяйте си цели за учене и ги изпълнявайте. За да бъдат успешни, хората трябва да се запитат: „Как да направя така, че в края на годината да бъда по-ценен кадър, отколкото съм бил/а в началото?“. Всеки професионалист може да си поставя цели за развитието си и да оценява регулярно настоящите си умения и познания, за да идентифицира сферите, в които има нужда да напредва. Трябва също да планира да преследва целите си неуморно – качество, което може да се превърне в конкурентно предимство на собствената ви лична марка.
Измервайте прогреса си. Професионалистите трябва периодично да оценяват прогреса си. Можете да използвате дневник, в който да отбелязвате какво сте научили. Това е доказано ефективен начин за постигане на тази цел.
Работете с ментори и търсете обратна връзка. Професионалистите, които се учат цял живот, могат да изградят отношения с ментор, като се свържат със заинтересовани страни и редовно регистрират учебните дейности, с които се занимават, за да получават отзиви за качеството на работата си. Получаването на обратна връзка от ръководители, колеги, клиенти и потребители е съществен компонент от професионалното развитие.
Правете лични инвестиции. Нивото на учене и развитие, необходимо на професионалистите, за да поддържат набор от релевантни умения, е по-изискващо от това, което повечето организации предлагат. Следователно, хората трябва да влагат повече от личните си време и финансови средства в личното си развитие. Следните въпроси могат да послужат на хората, които полагат усилия да направляват развитието си:
Повечето хора са част от работната сила в продължение на 40 до 50 години и прекарват повечето от будните си часове на работното си място. В този смисъл, работата има огромно влияние върху човешките здраве и благоденствие, поради което е от изключително значение да правим това, което обичаме.
Чувството за цел и значимост е есенциално за добре изживения живот. В Япония, терминът ikigai означава „причината да живееш“ и съдържа в себе си всички елементи от съществуването ни: кариера, хобита, взаимоотношения и духовност. Проумяването на личния ни ikigai носи удовлетворение и изпълва живота ни със смисъл. Проучване, в което са взели участие повече от 43 000 японци, показва, че сред индивидите, които нямат ясно усещане за ikigai, рискът от преждевременна смърт е значително по-висок спрямо онези индивиди, които имат усещането.
За да откриете личния си ikigai (Фигура 6), започнете, като си отговорите на следните въпроси:
Вашият ikigai се намира на пресечната точка между тези въпроси. Разбира се, пътят към откриването му е различен за всеки човек. Още повече, целта и смисъла на работата ви се определя от това как вие я възприемате, от мотивацията ви и от целите на самата работа. Има много начини, по които смисълът на работата може да бъде разгледан. (Фигура 7)
Въпреки че всяка организация носи голяма отговорност да предоставя на своите служители контекст, в който те да откриват чувство за смисъл, професионалистите имат възможност в голяма степен сами да градят това за себе си.
Разглеждането на концепциите за смисъла, целта и страстта в кариерен план не е лесна задача. За нея се изискват размисъл и планиране. Професионалистите могат да потърсят съдействие от кариерни съветници или да се включат в работилници с LEGO® SERIOUS PLAY® методологията. Например в работилница “Синхрон между личността и професионалното развитие”на The Business Institute се обединяват въпроси за кариерно ориентиране и личностно израстване като да помага на хората да разкриват и развиват собствената си идентичност и да градят живот, който е в хармония с нея, за да постигнат чувство за смисъл в професионално и личностно отношение.
В днешно време, някои академични институции помагат на хората да градят живота, който обичат. Например, Бил Бърнет и Дейв Еванс са автори на популярната програма „Designing your life“ в Станфордския университет. Те подпомагат учениците в предпоследната и последната година на гимназията да се ориентират професионално. Участниците научават пет ключови нагласи: да бъдат любопитни, да експериментират, да преструктурират проблема, да знаят, че професионалното им ориентиране е процес и да търсят помощ. Научават също за набор от инструменти, като това ежедневно да си водят дневник за какво са благодарни, да провеждат интервюта за жизнен дизайн, да ползват тестета с карти, включващи разнообразни техники за решаване на проблеми, и т.н. Вместо да карат финален изпит, участниците представят на съучениците си три съвсем различни сценария за развитието на живота си в идните пет години. Възпитаници на програмата споделят, че се връщат множество пъти към тези инструменти и към разписаните сценарии в моментите, в които оценяват и преустройват живота си. Бърнет и Еванс предоставят философията си и методите за прилагането й в книгата си Designing Your Life: How to Build a Well-Lived, Joyful Life.
Съхранението на виталността може значително да допринесе за развитието на човека. Това е умение, което изисква от всеки индивид да приоритизира здравето и благоденствието си, като обръща внимание на спортуването, здравословното хранене, качествените сън и релаксация (например йога), и изграждането на стабилни навици. Грижата за себе си е от огромно значение – качеството на съня ни влияе върху способността да придобиваме, усвояваме и да си припомняме знанията. От значимост е също за вниманието и концентрацията, за творческото мислене, разпознаването на повтарящи се модели, вземането на решения, емоционалната реактивност, социално-емоционалните процеси, изграждането на взимоотношения базирани на доверие и пр.
За да се адаптира към динамично променящата се работна обстановка и да се задържи за по-дълго като част от работната сила, всеки професионалист трябва да расте и да се преоткрива. За тази цел е нужна много подкрепа, която да помогне на служителите да полагат неуморни усилия да се учат през целия си живот.
Въпреки че настоящите условия изискват служителите да се учат през целия си живот, структурите на много организации и образователни системи не поддържат този тип учене. Следователно, професионалистите трябва да поемат лична отговорност за развитието си. Изследваните тук седем елемента могат да послужат на всеки, който би искал да се адаптира към динамично развиващата се работна среда и да заема нови и смислени за неговата личност роли по професионалния си път.
*“Seven essential elements of a lifelong learning mindset”, статия на МcКinsey&Company, 2019. Преведена на български език, редактирана и адаптирана от The Business Institute.
The Business Institute е катализатор на бизнес умения. Организира отворени обучения под формата на работилници, майсторски класове, бизнес програми в областите: мениджмънт, финанси, маркетинг, продажби, предприемачество и иновации. Предоставя трейнинг решения по поръчка и мениджмънт консултантски услуги.
С обучение чрез преживяване предизвикваме потенциала на участниците за високи професионални скокове и инициативи за позитивна промяна, бизнес и личностно израстване, повишаване на ефективността, иновиране.
Форматът на работилниците на Института включва работа по конкретни реални казуси на участниците и клиентите, холистична перспектива при решавнето им, дискусии с изявени практици гост-говорители. Формата на обученията е присъствена, онлайн, blended learning.
The Business Institute използва и адаптира за българския пазар методологии на Stanford University, Cornell University, Harvard University, Business Model Generation и др. Институтът партнира и с висши учебни заведения като създава с тях общи програми.
Екипът от фасилитатори на The Business Institute е изграден от практици с опит – мениджъри, предприемачи и експерти, сертифицирани в различни съвременни трейнинг подходи.