Първа статия от поредица свързана с темата лични финанси.
Висока инфлация, спад в развитието на икономиката, несигурност като цяло. Това са някои от основните фактори и предпоставки повечето от нас да се замислим (още) по-сериозно за управлението на личните си финанси. А на тема лични финанси сме „заляти“ с различни идеи и твърдения, някои от тях дори и объркващи. Нека да разгледаме по-основните от тези идеи и твърдения по отношение на управлението на личните финанси по време на висока инфлация и несигурност:
- Едни казват „спестявай“, а други „високата инфлация изяжда стойността на парите – по-добре да купиш нещо с парите“.
- За някои настоящата пазарна среда е още по-силна предпоставка сериозно да се замислят и да планират дългосрочно постигането на поне някаква степен на финансова независимост, а за други икономическата обстановка е „поредното доказателство“, че дългосрочното финансово планиране не работи.
- За едни „да вземеш кредит по-време на висока инфлация е по-подходящо“, а за други фиксираните финансови задължения водят до допълнителен стрес и несигурност и предпочитат да ги изплатят по-бързо.
- Едни казват „сега е момента да инвестираш“, а други се страхуват, че лошото предстои и се въздържат от инвестиционни решения.
Нека да разгледаме всяко от тези твърдения и да поразсъждаваме за кой, кога, какво и защо е подходящо и работещо.
„Спестявай“ или „по-добре купи нещо с парите“
Едни казват „cash is trash“, а други „cash is king“. Кой е прав? Но първо, нека да разгледаме основните доводи зад двете (привидно) противоречиви твърдения. Тези които казват „cash is trash“ имат предвид, че по време на висока инфлация и несигурност е по-добре да не държиш пари, които не работят за теб. По-добре е да са в актив, от който да очакваш бъдещи ползи. Прави ли са? Прави са.
Твърдението да държиш значими парични наличности по време на висока инфлация и несигурност също има значимо предимство и логика – едно от предимствата е, че може да следиш и изчакваш момента за изгодна сделка. Т.е. и това твърдение е правилно. Тогава къде е истината?
Истината е, че извадени извън контекст и неосмисляйки „за кого, кога, защо“ твърденията може да звучат противоречиви, въпреки, че те са правилни и работещи. А „дяволът е в детайлите“ – да разгледаме следните важни нюанси по тази тема:
1. Разход, актив или инвестиция
За да вникнем по-дълбоко в истините зад на пръв поглед противоречащите си твърдения ни е нужно да осмислим ключови понятия и дефиниции във финансите. Под разход се разбира не просто изходящ паричен поток, а нещо за което плащаме регулярно (всеки месец, на всеки 3-4 месеца, или веднъж на година), но плащането на този разход не оставя трайна следа зад себе си, така че да получаваме ползи за в бъдеще. Разбира се разходите могат да се разделят на „нужди“ – разходите без които не можем да живеем, и на „желания“ – покупките, с които си угаждаме сега. За разлика от разхода, актива ще го ползваме за по-дълъг период (2-3 или много повече години) и ще получаваме някакви ползи за този период – примери за активи биха били покупка на жилище, автомобил, мебели, техника, ремонт на жилището и др.). За разлика от актива, инвестицията има ясна цел постигане на финансова възвръщаемост (печалба при продажба) или доходност (регулярен доход). При актива е възможна, но често не водеща финансовата полза. Например, купуваме кафе машина за вкъщи – покупката на този актив (ползваме го за повече от година, две) може да доведе до намаляване на разходите за кафе, което купуваме навън, но може да доведе само до по-висока удовлетвореност и по-добро преживяване на тема „добро кафе“. Докато при инвестицията би следвало финансовата полза да е основна причина за решението – търсим възвръщаемост и/или доходност.
2. Спестяване или управление на разходите
Както цел на всеки бизнес е да прави печалба, т.е. приходите да са повече от разходите, така и в личните финанси целта е да реализираме спестявания – еквивалента на печалбата в бизнес финансите. Т.е. твърдението „спестявай“ по време на висока инфлация и несигурност е не просто вярно, то би било винаги вярно. Но ключовото послание в настоящия случай е как, а не дали да спестяваме. По-време на висока инфлация би следвало да се управляват активно и дисциплинирано всички изходящи парични потоци – за разходи, за активи, и за инвестиции. Ако разделим разходите на „нужди“ и „желания“, а активите класифицираме спрямо нуждата от тях и/или ясната полза от тях (реф. примерите по-горе), то активното и дисциплинирано управление на всички изходящи парични потоци би следвало да се фокусира върху минимизиране на разходите „желания“ и активите, които или не са „нужда сега“ или не водят до ясни ползи. А крайната цел би следвало да е реализиране на спестявания, независимо дали инфлацията е висока или не.
3. Натрупване на спестявания или инвестиции
Понякога се бърка между спестяване и инвестиция. Спестяванията би следва да са „по-сигурно убежище“ на парите до момента, в който те не влязат в употреба. Т.е. спестяванията може временно да не работят за нас, но за този период ни е по-важно да не ги загубим и да имаме достъп до тях. При инвестициите би следвало да е различно – както казахме по-горе при инвестицията финансовата полза е в основата на решението – т.е. тук целим парите да нарастват във времето и за тази цел сме склонни да поемем някакъв риск, всеки различно. Именно защото възприятието и поносимостта към риск при всеки е различно, а и като се добави и важния „нюанс“ кой, кога, колко е активен в управлението на личните си финанси ще получим различни гледни точки и различни твърдения, верни за различни хора и ситуации. Предвид поведенческия профил и личната ситуация на даден човек – веднъж твърдението и решението „натрупване на спестявания“ (cash is king) ще е правилно и работещо, но за друг човек или ситуация твърдението и решението „търся и правя инвестиции“ (cash is trash) ще е правилно и работещо.
За да поставим в контекст и да (пре)осмислим реално „за кого, кога, защо“ дадено твърдение е правилно и за кого не е, някои от важните въпроси които следва да си зададем искрено и лично са:
- Доходи: Чувствам ли се уверен, че няма да остана без доходи за определен период от време? По-вероятно е доходите ми тази година да се увеличат или да спаднат? (номинално, отделно от обезценяването поради инфлацията) Какво мога да направя за да увелича доходите си тази година?
- Разходи и спестявания: Какъв дял от доходите успявам да спестя? (подсказка: добро управление е поне 20%) Какво (мога) да направя за да управлявам активно и ефективно разходите си? Кои са моите разходи „желания“ и покупки на активи, които мога да намаля?
- Натрупани спестявания: Имам ли нужда от натрупани спестявания, които могат да ми бъдат „буфер, бели пари за черни дни“? Колко са те сега и колко реално са ми нужни? Имам ли сравнително ликвидни инвестиции, които бързо, лесно и без загуба на стойност могат да се обърнат в кеш? Мога ли да инвестирам (част от) спестяванията си в такива ликвидни инвестиции?
- Инвестиции: Имам ли направени инвестиции, които ми носят текуща доходност с цел допълнителен доход? Мога ли да направя нещо за да увелича тези инвестиции? Каква е моята толерантност към риск? Мога ли аз активно да се занимавам с управление на инвестиции? Имам ли доверен консултант към когото да се обърна за съвет и съдействие?
И така, както с повечето неща в живота „дяволът е в детайлите“ и „дозата прави отровата“. Твърдения „спестявай“ и „по-добре купи нещо с парите“ сами по себе си са правилни и работещи не само във времена на висока инфлация и несигурност. Но по-задълбоченото и правилно разбиране на „нюансите, детайлите и дозата“ може да определи конкретното правилно решение и поведение в настоящата икономическа ситуация.
Разбирането и управлението на личните финанси е изключително важно и ключово, затова в серията работилници по Лични Финанси предлагаме специализирани работилници, които да ви помогнат да управлявате своя бюджет, да инвестирате и като цяло да накарате парите ви да заработят за вас.
Очаквайте скоро и следващите статии посветени на темата лични финанси и по специално с фокус дългосрочно финансово планиране и инвестиции.
