… и как да отиграя ситуацията с инфлацията
Колко трябва да спестя, за да съм финансово независим? Обикновено отговорът на този въпрос най-често е в контекста на ранното пенсиониране. Но все по-често тази тема се превръща и в цел на много работещи, които искат да постигнат финансова независимост по-рано от нормалната възраст за пенсиониране.
И така, колко точно ще са ми нужни? Как да сметна тази сума? Каквото и да кажем, каквото и да сметнем нито ще е точно, нито може да сме сигурни в сумата. Но едно е сигурно – ако не се опитаме да сметнем и планираме, ако не се помъчим поне порядъка сума да разберем, то когато ни притисне отговора на този въпрос вероятно вече ще е късно, а и тогава ще бъдем неприятно изненадани.
Правилото: х25
Едно от известните и прилагани правила е т.нар. “правилото на 4%”. Тук идеята е, че следва да сме заделили такава сума, че след като сме се пенсионирали, ако теглим от нея по 4% всяка година, то изтеглените годишни суми да са ни достатъчни да живеем старините си така, както планираме. Казано по друг начин, планираната годишна сума нужна за разходите ни я умножаваме по 25.
Т.е. тук допускането е, че с въпросната заделена сума ще сме финансово осигурени 25 години. Другото важно допускане е, че заделените суми и за периода на тяхното натрупване, и по време на осигурените години – винаги са инвестирани в диверсифициран портфейл, който ни носи средна годишна възвръщаемост от около 5-7%, която се реинвестира или капитализира всяка година.
Както казахме, каквото и да сметнем – няма гаранция, че ще “уцелим”. Но все пак, реалистично погледнато – ако се пенсионираме на 65 год. (за целите на примера да вземем тази възраст) и планираме, че ще доживеем до 90 год. възраст, то периода, който искаме да подсигурим е 25 години.
Разбира се, и началото на пенсионирането и очакваната продължителност на живота са променливи/допускания, с които може да се моделира търсения от нас порядък сума. И не на последно място, правилото “умножаваме по 25” (х25) може да го индивидуализираме специално за нашия случай, но то ще е напр. х20, х30 или нещо подобно – в зависимост от това колко дълго искаме да сме финансово независими, подсигурени от търсената сума.
Ефекта на инфлацията
Един от важните ефекти на инфлацията идва от това колко реално ще е нужната общата сума, която ще трябва да натрупаме, за да постигнем плана си за ранно пенсиониране или финансова независимост. В основата на всичко е основния принцип във финансите – стойност на парите във времето. А когато става дума за дългосрочно планиране (15-30 год. напред) ефектът “стойност на парите във времето” е значим.
Нека да разгледаме следната илюстрация: ако аз съм на 45 год. и планирам да се пенсионирам на 65 год., и ако към днешна дата съм изчислил, че на мен и партньора ми ще са ни нужни 36 000 лв./година (или по 3 000 лв. на мес.) когато се пенсионираме, то въпросът е тези 36 000 лв. сега на колко ще са равни след 20 години? Ако допуснем средногодишна инфлация от 4% за целия 20-годишен период, то годишният размер на този бюджет след 20 години ще трябва да е 78 880 лв, или 2.19 пъти повече 1.04 20 . А ако продължим с илюстрацията ще разберем, че за да може да разполагаме с покупателната способност на 3000 лв. на месец (при средно годишна инфлация от 4%) след 20 год. за следващите 25 години, ще е нужно да сме акумулирали сумата от 1.972 млн. лв. (25 х 78 880).
Прости правила (по-лесни за смятане, отколкото за изпълнение)
И така – много неизвестни и променливи. Но все пак можем да обобщим подхода по-горе в следните прости две правила:
Правило 1: “Ще ядеш каквото си уловил”. Ако искаме да разполагаме с годишен бюджет разходи от Х лева за Y години, то трябва да спестим (заделим) сумата X*Y.
Правило 2: “За да може да го изядеш утре, трябва да го консервираш днес”. Ако искаме покупателната стойност на заделената X*Y сума да се запази във времето до достигане на финансова независимост, то трябва тя да се инвестира при доходност равна (или по-голяма) на инфлацията за същия период.
Какво правя днес?
Повечето от нас се сещаме за ситуации, в които нашите родители, баба, дядо са ни разказвали как са спестявали цял живот и накрая се оказало, че покупателната стойност на спестеното сега е смешна стойност. Да, инфлацията е виновна ще кажете. Но това което зависи от нас сега е да разберем какво и как да направим днес, за да не съжаляваме утре. Серията от работилници по лични финанси на The Business Institute адресират различни практични теми и въпроси, които да ни помогнат парите да заработят за нас, да разберем как ние да работим по-малко за парите и как парите да работят повече за нас.
Само някои от важните теми в работилниците по лични финанси на The Business Institute са:
– Какво показва моят личен поведенчески профил по отношение на управление на личните финанси – как да се възползвам от силните си страни и как да минимизирам слабите си страни;
– Как да управляваме по-ефективно семейния бюджет – правила, чести грешки, техники и поуки от практиката;
– Какво конкретно – практично и реалистично -мога да направя за да спестявам още по-добре;
– Дългосрочното финансово планиране и как да акумулираме състояние, за да сме финансово независими – подход, правила, целеполагане и планиране;
– Управление на спестяванията и инвестициите – сравнение на различни класове активи, извеждане на предимства и недостатъци, кой подход за кой кога работи.
Светлан Станоев е основател и старши фасилитатор в The Business Institute. Ценен е заради доброто си умение да обяснява финанси на хора, които не са финансисти. Започва като консултант по преструктуриране на бизнеси в KPMG, след това е финансов директор на Орбител, както и изпълнителен директор на инвестиционния фонд “Серес”. Светлан е активен инвеститор – управлява портфейли активи (недвижими имоти, акции на щатската фондова борса), консултира клиенти за техни инвестиции, партнира с инвестиционни фондове за дялови инвестиции.
