Колко точно ще са ми нужни? Как да сметна тази сума? Каквото и да кажем, каквото и да сметнем нито ще е точно, нито може да сме сигурни в сумата. Но едно е сигурно – ако не се опитаме да сметнем, ако не се помъчим поне порядъка сума да разберем, то когато ни притисне отговора на този въпрос вероятно вече ще е късно, а и тогава ще бъдем неприятно изненадани.

Правилото х25 

Едно от известните и прилагани правила е т.нар. “правилото на 4%”. Тук идеята е, че следва да сме заделили такава сума, че след като сме се пенсионирали, ако теглим от нея по 4% всяка година, то изтеглените годишни суми да са ни достатъчни да живеем старините си така, както планираме. Казано по друг начин, ако се пенсионирате на 65 год. и планирате, че ще доживеете до 90 годишна възраст, то периода, който искаме да подсигурим, е 25 години.

Голямото неизвестно: разходите

Да имаме поне идея колко ще са ни нужните разходи като се пенсионираме е основополагащо за изготвяне на цялостния план за пенсиониране. Но всъщност, въобще не е лесно да стигнем до крайна цифра. Кой може да отгатне колко ще са разходите му за лекарства, лекари, (а може би и престой в болници, операции)? Трудно може да “отгатнем” как ще се промени отношението ни към развлекателните дейности, пътувания например. Не знаем как стилът ни на живот, интересите ни, а дори и как ценностите ни ще се променят.

Това, че сметката ще е трудна, не означава да не я правим. Нека да разгледаме някои основни пера разходи, които следва да отчетем и да помислим  как е реалистично те да се променят след пенсиониране, имайки предвид че за всеки е строго индивидуално:

• Разходи за жилище – изплащане на кредит, ремонти, обзавеждане… Всъщност за повечето (работещи) хора пенсионирането възниква като тема, когато минимум две условия са изпълнени: 1) децата им са вече самостоятелни; 2) изплатили са жилището си. Ако тези условия са налице – в повечето случаи е по-реалистично да се очаква, че перото “разходи за жилище” може да намалява с напредване на възрастта след пенсиониране.

В този ред на мисли, ако винаги сте избирали наема срещу собствеността, то за целите на планиране на разходите след пенсиониране ще е доста важно: или да отчетете постоянно покачващите се наеми и/или да помислите за релокиране към по-нескъпо населено място. В повечето случаи е добра идея да се помисли за промяна на населеното място, където може да се живее по-спокойно, здравословно и при по-ниски разходи.

• Храна – въпреки, че нуждата ни от храна изглежда да е относително постоянна, различни проучвания показват, че с напредване на възрастта общия бюджет за храна намалява. Тук отново би била приложима препоръката да се помисли за релокиране към населеното място, където може да се живее по-здравословно и при по-ниски разходи.
• Медицински разходи – лекарства, доктори, престой в болница, специализирани лечения. Това е перото разходи, които не само може да очакваме, но със сигурност ще са по-високи с напредване на възрастта. Медицински услуги, технологии, операции, лечения – всички те се развиват бързо и постоянно отчитат нарастване на цените. Всъщност, тези разходи си имат отделен процент инфлация, който в повечето случаи е в пъти по-висок от покачването на другите разходи. Определено това е перото разходи, които могат да “счупят” бюджета, а и са разходи, които трудно можете (или не следва) да оптимизирате.
• Дрехи и транспорт – това са разходи, които може да се очаква, че с нарастване на възрастта ще намаляват. Разбира се, следва да се има предвид, че тези разходи ще достигнат до едно ниво под което вероятно няма как да паднат.
• Развлекателни дейности – това пък е перото разходи, които изцяло индивидуално могат да са или относително високи, или сведени до минимум. Изцяло зависят от личните предпочитания, цели, ценности и най-вече възможности. Тоест тези разходи биха били “буфера” в бюджета.

Голямата изненада: инфлацията

Инфлацията сама по себе си едва ли е изненада за някой. Изненадата идва от това колко значим ефект реално има тя върху общата сума, която трябва да натрупаме, за да постигнем плана си за пенсиониране. В основата на всичко е фундаменталния принцип във финансите – стойност на парите във времето. А когато става дума за дългосрочно планиране (15-25 год. напред) ефектът “стойност на парите във времето” е значим.

Нека да разгледаме следната илюстрация: ако аз съм на 45 год. и планирам да се пенсионирам на 65 год., и ако към днешна дата съм изчислил, че на мен и съпругата ми ще са ни нужни 36 000 лв./година (или по 3 000 лв. на мес.) като се пенсионираме, то въпросът е тези 36 000 лв. сега на колко ще са равни след 20 години? Ако допуснем средна инфлация от 4% на година, то годишният размер на този бюджет след 20 години ще трябва да е 78 880 лв., или 2.19 пъти повече. Тази илюстрация ни насочва към следните два важни момента:

• Средно-статистическа или индивидуална инфлация? Когато правим финансовите си планове за пенсиониране коя инфлация да заложим – тази която е средната за страната от националната статистика или да помислим колко е реално “нашата лична” инфлация? За много хора “личната” инфлация е по-висока от статистически средната. Защо? Ами, защото подхода, прилаган за изчисление от националната статистика не отговаря на реалната потребителска кошница на (не малка) част от съвременните българи. В повечето случаи е препоръчително да се ползва по-висок процент инфлация, който по-добре отразява реалното поскъпване на индивидуалните, често срещани покупки на дадения човек (напр. развлечения, пътувания, различни услуги, хранене извън дома, покупки на електронни устройства и други).
• Възвръщаемост на натрупаните спестявания. Както инфлацията “яде” натрупаните спестявания, в резултат на което покупателна способност на сумата 36 000 лв. днес е равна на покупателната способност на 78 880 лв. след 20 години (при инфлация от 4%), така възвръщаемостта на инвестираните спестявания може да ни предпази от обезценяване на парите. Така, ако същата сума 36 000 лв. днес я инвестираме при възвръщаемост от 4% на година, то след 20 год. ще имаме 78 880 лв. –  тоест ще сме запазили стойността на парите си.

В обобщение – много неизвестни, променливи, правила. Но все пак можем да обобщим подхода по-горе в следните две прости правила:

Правило 1: “Утре ще ядеш каквото си убил днес”. Ако искаме да разполагаме с бюджет разходи от Х лева за Y години, то трябва да спестим (заделим) сумата X*Y.

Правило 2: “За да може да го изядеш утре трябва да го консервираш днес”. Ако искаме покупателната стойност на заделената X*Y сума да се запази във времето до пенсиониране, то трябва тя да се инвестира при доходност равна (или по-голяма) на инфлацията за същия период.

И накрая ще илюстрираме подхода стъпка по стъпка:

1. Определяме периода години, които искаме да подсигурим.
   Илюстрация: планираме да се пенсионираме на 65 год. и допускаме, че ще доживеем до 90 год., тоест периода, който трябва да подсигурим е 25 год.; но бихме искали да видим каква ще е изчислената сума и при период от 28 год. (т.е. при по-ранно пенсиониране – на 62 год.).
2. Изчисляваме очакваните средно месечни разходи след като се пенсионираме.
   Изчисленията ни показват, че средно месечния бюджет (за двама души) варира между 3 000 и 3 500 лв./месец, или между 36 000 и 42 000 лв./година.
3. Изчисляваме търсената сума при дефинираните променливи.
   При така изведените основни променливи: 1) между 25 и 28 год. период на подсигуряване и 2) средно месечен бюджет разходи между 3 000 и 3 500 лв./месец, то сумата, която следва да сме спестили за да се пенсионираме. ще е най-ниско 900 000 лв. (при 25 год. период на подсигуряване и 3 000 лв. разходи на месец) и най-високо 18 млн. лв (при 28 год. период на подсигуряване и 3 500 лв разходи на месец).

Ключово допускане зад тези изчисления е, че успяваме да инвестираме спестяваните средства при възвръщаемост равна (или по-висока) на реалната ни, лична инфлация. По този начин докато трупаме спестяванията си за старини, не позволяваме инфлацията да обезцени стойността на парите ни.

Ако темата за спестявания е актуална за вас, разгледайте и нашия Онлайн казус “Лични финанси: как да управлявам парите си дългосрочно”. Курсът разглежда реален житейски казус с фокус върху подходи за спестяване. А цялостната серия от работилници по “Лични финанси”  ще ви помогне да резберете личния си профил и да изградите план и тактики как най-добре да се възползвате от силните си страни с цел по-добро управление на парите си.

Tweet