Той е един от любимите ни алумни – Светльо е бил участник, както в aMBA, така и в други наши работилници. Недвижимите имоти са голямата страст на Светослав Димитров, като през последните 7 години се занимава с управлението на компанията Assist Property.
Изправен пред въпроса повишаване на продажбите в компанията и именно желанието да придвижи бизнеса си на следващо ниво, Светльо избира да се включи в aMBA, за да се научи. Радостно ни казва, че благодарение на решението си не само успява да израсне личностно, но и да завързже много нови запознанства.
Алумни, но и казусо-носител. След като се дипломира в 5-ти випуск на aMBA, бизнес въпросът на Assist Property стана и казусо-носител в следващия, 6-ти випуск на мениджмънт програмата.
На срещата ни със Светльо беше и неговото момченце – това ни кара още повече да се усмихваме, защото разговорът ни беше наистина много забавен и цветен. А ето и как си говорихме:
С какви очаквания дойде при нас?
Честно казано нямах конкретни очаквания, дойдох от любопитство, но и не само – за да намеря възможност за подобряване на някои мениджмънт въпроси. В началото въобще не знаех какво ме очаква, но още тогава успяхте да ме грабнете и да ме спечелите за идеята. Вече правим много неща съвместно.
Какво преживя през тези два семестъра?
Успях да променя мирогледа си благодарение на aMBA. Започнах да мисля по различен начин. Започнах да наблягам повече на личностното си развитие, а не толкова на развитието на фирмата. Започнах да инвестирам в себе си, дойдоха ми и други идеи. Общо взето много от нещата, които научих тук, започнах да ги прилагам в работата си и те веднага донесоха конкретни резултати. Просто се пренастроих на друга честота. Буквално си промених идеята за нещата. Създадох по-голям план за това как искам да развия себе си и съответно моя бизнес.
По кой казус работи? Какво си взе от него и какво му даде ти?
Работих по казуса на „Лавена“ – голяма компания за козметични продукти. Получих много от този казус, защото това ми даде възможността да се запозная от първа ръка с организация, която многократно надвишава по големина моята. Контактите с бранд мениджъра и изпълнителния директор бяха много ценни за мен. В процеса на работата по казуса намерих много аналози между моята организация и тяхната, което първоначално много ме учуди, но после ме успокои. Някак си усетих, че не съм на грешен път. Какво дадох? Ние работихме изключително разгорещено по казусите на тази компания. Изградих си нов начин на мислене. Не бях с мисълта, че ще им помогнем да си решат проблемите – такава компания с 300+ служители, мултимилионна компания. Бях насясно, че не ни чакат нас да им решим проблемите, но пък това ни мотивира да внесем една свежа и различна външна мисъл. Абе, беше много готино!
С какви инструменти и умения работехте?
С всички възможни инструменти, които използва мениджмънт програмата – канавата на бизнес модела (Business Model Canvas), правихме различни маркетинг и финансови анализи, 5-те сили (5 Forces). Мисля, че всички бяха еднакво ценни. Преди всичко усещането е, че промених начина си на мислене – т.е. разбрах какво е другият поглед върху нещата, алтернативният. Това за мен беше най-важното.
Програмата е доста интензивна. Как успяхте да общувате с вашата група?
Посредством модерните технологии. Създадохме си група във вайбър, в която и до ден днешен активно си пишем. Иначе комуникацията ставаше предимно по мейл, просто защото всички сме заети хора и никой от нас не си стои вкъщи. Ние сме направили много срещи извън тези в по време на сесиите в The Business Institute. Имахме си точно определено заведение, в което сме имали поне 10 срещи, само за да работим по казусите. Беше невероятно!
Как си станахте толкова близки с другите участници?
Питал съм се много пъти, но аз си го обяснявам с това, че всички сме на една вълна. Всеки беше в aMBA, защото искаше да постигне нещо в чисто професионален план за себе си. Станахме си много близки. Буквално си споделяхме лични неща, а сега вече и пътуваме често заедно. Когато хора в такава група прекарват толкова много време заедно, неминуемо се опознават и малко или много си стават близки. Ние наричахме програмата „смехотерапия“ , защото във всяка сесия имаше минути за смях, което също беше много ценно.
Ако това е капсула на времето, какво послание би оставил за следващите aMBA- ци 
Бих им казал: Гмурнете се в това преживяване!
Ако интервюто със Светльо те е вдъхновило да кандидатстваш за аМВА, можеш да го направиш тук. Ако все още се колебаеш, разгледай интервюта и с други алумни на програмата или се свържи с нас.
