Графичният дизайн е неговото професионално амплоа през последните 10 години. Както повечето хора, посветили се в този бранш, Свилен Станков също разбира, че това е една малка част от нещата, които иска да прави. „Искам да създавам продукти, които да даряват щастие на хората. Когато им видя усмивката, тогава вече се чувствам страхотно.“ Съосновател на Еко Кардс и алумни на aMBA (alternative MBA програмата на The Business Institute), Свилен е от випускниците ни, които носят много заряд, позитивизъм и желание да надграждат своите умения.

Срещнахме се отново с него и беше мега fun. Връчихме му червената летва – ключовият елемент от логото на The Business Institute, своеобразен инструмент за високи бизнес скокове. Какво прескочи с нея по време на участието му в alternative MBA програмата и къде се приземи…

Това е Свилен. Свилен е aMBA.  

Защо aMBA?

Много се радвам, че се записах, случайно стана.  На интервюто, в което реално ти се запознаваш с програмата, но и екипът й избира дали си готов за нея, Оги (б.ред. старши фасилитатор в The Business Institute) ме попита  „Кой те препоръча?“. Сам си ви препоръчах. Случайно открих реклама на програмата в интернет и още тогава бях сигурен, че ще се запиша. Бях в един етап, в който достигнах определено ниво на развитие, убиваше ме рутината, имах нужда от нова и различна гледна точка. aMBA промени моята. Това беше един от големите й плюсове за мен. Целият екип са уникални хора, много ми помогнаха. Точно, когато се чувствах така сякаш нещо съм изгубил, аз получих едно малко зрънце от всички тях и така успях да продължа напред. Благодарение на aМВА.

Цели 2 семестъра прекара тук. Това е немалко време, в което преживявахте много неща. Какво изживя ти по време  обучението?

Много неща. Не мога да го опиша, просто трябва да се изпита. Имахме уникална група, която се самоопределяше като група за взаимопомощ (бизнес и личностна).

Решавахте реални бизнес казуси на реални български компании. Разкажи малко повече за този, за когото ти работеше. Какво даде от себе си  и какво си взе?

Работих по казуса с компанията Lavena. Казусът ни беше свързан с една от марките й и нейния потенциал за развитие на българския пазар (б.ред. повече за казуса – тук.). По-късно, през втория семестър разглеждахме възможностите й за световния пазар. Научих много неща по време на сесиите, които имахме. Инструментите, с които работехме, начинът, по който трябваше да ги интегрираме  специално  за този казус, за мен бяха голямо предизвикателство. И преживяването беше много добро, беше страхотен опит. Освен, че работехме по този казус, ние дадохме и някакво решение на техния проблем. Хубавото беше, че имахме обратна връзка. Представители на компанията споделиха и тяхната гледна точка, съчетана с нашата.

Кои бяха темите, областите и изобщо опита от аМВА, които са ти най- полезни от практическа гледна точка?

Благодарение на доста от модулите и дисциплините, особено „Практически бизнес иновации“, успях да си структурирам идеите и техниките, които имам в главата си. „Финанси“ също ми бяха много интересни и полезни. Много неща от наученото по време на модулите вече реално ги прилагам на практика и са ми от полза. Човек, колкото и да мисли че знае всичко, всъщност винаги има нещо ново, което може да научи. Всичко ново научено е добре да се прилага, да се пробва.

Вие се събрахте не само група за взаимопомощ, но си имахте своите фасилитатори гост говорители, казусо-носители също част от вашия випуск. Как се свързахте помежду си в процеса на работа?

Най-голямо впечатление ми направиха фасилитаторите и тяхната мисия в програмата –  първо те не са лектори, второ не изнасят теоретична информация. Това, което ме докосна беше, че те наистина ти помагат посредством своя практически опит и насоки, в които те провокират да мислиш. Взимаха ни присърце и точно това наистина стопля.

С хората от випуска си станахте близки и извън програмата, идвахте по-рано, поддържахте някаква връзка – каква е причината?

Допълваме се по някакъв различен начин, не мога да го обясня, но има нещо, което ни свързва, нещо много повече от работата като цяло. Всеки работи в различна сфера. Мога да кажа, че почти от всекиго съм научил нещо, а някои и сега продължават да ме учат.

Ако това е капсула на времето и в нея може да споделяме послания за следващите aMBA випуски, какво би им казал?

Да вярват в себе си да се усмихват повече. Да не се замислят в какво се забъркват, а просто да скочат, другото само ще дойде.

Нещо, което искаш да ни кажеш, но не сме сетили да те питаме…

Благодаря за това, което аMBA направи за мен. Имам само една забележка и няма как да не я споделя – струва ми се, че беше много кратко. Смятам да продължа да взимам от такива преживявания, като се запиша на  други програми в The Business Institute.

Ние също сме благодарни, че aMBA събира на едно място толкова интересни хора. За нас преживяването продължава и сме готови да посрещнем VIII-ми випуск на програмата. От вас е нужен само храбър скок, „другото само ще дойде“.

Това бе Свилен, Свилен е aMBA.

Tweet