През последните години все повече се говори за различията между поколенията – как те работят, пазаруват, как се забавляват и какво влияе върху поведението им. В следващите редове споделяме първата част от разговорът ни по темата за поколенията с Маргарита Боева, собственик и основател на „Ноема“ – компания за маркетингови изследвания.
Интересно е да поговорим за поколенията и защо през последните години тя се превърна в тренд, на който се обръща внимание. Колко точно са различни поколенията едно спрямо друго и кое прави темата толкова важна за всички нас в различен контекст?
Първо искам да уточня, че темата е много стара. Съществува така наречената „Теория на поколенията“. Първият човек, който забелязва, че поколенията имат нещо общо помежду си, но и се различават едно спрямо друго, е Карл Манхайм, социолог, родоначалник в социологията на тази теория, с едно свое произведение от 1928 година. Това показва колко отдавна се говори по този въпрос. Според неговата теория, хората, които живеят в сходен социално-икономически контекст, споделят сходни ценности, нагласи, аспирации, амбиции и си приличат по някакъв начин.
През изминалите 100 години, динамиката на социално-икономическите взаимоотношения е толкова голяма, че всъщност колкото повече се ускорява социалното време, т.е. колкото повече събития се случват за по-кратко време, толкова повече стават онези общи неща, които разграничават една поколенческа кохорта от друга. През последните 50-60 години тази динамика е наистина огромна, то видимо се вижда как дефиницията за едно поколение е между 10-15 години, как в този период са се случили значими неща, поколението живее в една среда, а следващото в друга, което прави разликите още по-видими и към днешна дата темата е отново актуална.
Добре, кои са поколенията, които можем да определим в момента като активни на пазара на труда, най-вече по отношение на професионалистите – зрели, опитни, а и новите експерти. Какво може да споделите за всяко едно поколение за профилирането им в работен контекст?
Две са поколенията, които са на 100% в момента в пълния си обхват на пазара на труда и това са Y – милениaл и X. Бейби бумърите от 3-4 години постоянно се пенсионират и излизат от пазара на труда. Ако си представим след 10 години структурата на поколенията в обществото ни ще видим вече и поколение Z включено на пазара на труда. Тогава Бейби бумърите ще са уж излезли, но казвам „уж“, защото те са едно поколение, което дори и след пенсиониране, няма да се откаже да работи и ще продължи да го прави и така ще имаме пълния обхват отново на Y и X. Докато към днешна дата Y и X са на 100% , а Бейби бумърите и Z – частично.
Може ли и няколко думи за разликата в отношението им към труда?
Да, аз споменах, че Бейби бумърите, ще работят до тогава, докато могат и така нареченото пенсиониране не е нито край на кариера, нито на желанието им да работят и ще продължават да го правят доколкото имат възможност. Те са хора, за които няма значение работното време, те просто работят докато има задача и са много посветени на задачата си, не се отказват докато не я свършат.
Следващото поколение X е това, което въвежда времето като ценност. Част от най-успешните мениджъри на днешното време са от поколение X, защото те умеят добре да управляват времето, да организират екипи и да постигнат задачи и цели. Следващото поколение e Y, което си гледа часовника кога ще му свърши работното време, за да се посвети на безкрайно многото си интереси, които има, независимо дали те са – бар, приятели, театър, кино. Няма друго поколение което да има толкова голямо разнообразие от интереси и поради тази причина за тях е важно в рамките на работното време максимално бързо да свършат, за да са спокойни след това да се посветят на своите интереси и хобита.
След това идват Z, които сега започват да работят. За тях е важно да имам игра, напрежение, да се случва нещо ново, интригуващо, различно. Z искат гъвкаво работно време, максимална свобода, сами да се справят със задачите, колкото по-малко ментори, толкова по-добре.
Говорейки за поколенията на работното място, ако кажем, че в една компания имаме само едно ярко представено поколение, то дали и за кого една такава тема ще бъде актуална за организацията и нейното управление?
Първо, аз не мога да си представя организация с едно поколение, това трябва да е компания от трима до максимум 5 души, които евентуално ще бъдат от едно поколение и то без перспектива за развитие, защото именно то идва със сблъсъка на различните поколения, за да се генерират нови идеи и компанията да върви напред. Затова не мога да си представя компания с едно поколение. В най-лошия случай могат да са две, както си казахме Y и X, а още по-добрия случай, за да се развива добре, трябва да има от всички поколения. Те са много различни, с различна визия за бизнеса, бъдещето, човечеството, социалното, изобщо имат много различен подход. Това, което много ги различава е не само как вършат работата, току-що споменах, че едните работят по 14 часа, без да се притесняват, а другите след шестия час ще започнат да си гледат часовника. Важното е, че те имат много различни ценности, различни представи за света, за бизнеса и в сблъсъка и синергията между тези различия би трябвало да се генерират нови идеи и прогрес на компанията.
Очаквайте продължението на интервюто с Маргарита следващата седмица.
Ако интервюто е запалило любопитството ви към темата за поколенията на работното място, може да погледнете комбинираното обучение, което предлагаме „Поколенията на работното място: подходи на лидера“, където имате възможността за free preview на част от съдържанието.
